ДРУЖЕСТВОТО СЪС СЪУЧАСТИЕ.
Дружеството със съучастие няма изрична правна регламентация в действащото българско законодателство, но е познато и има приложение в практиката.
Като договор от категорията на ненаименованите то може да се създаде и съществува, намирайки правна опора в принципа за автономия на волята по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В исторически план сдружаванията със съучастие са установени от X век във Франция, а първата им законодателна уредба е в Code de commerce от 1808 г.[1]
Дружеството със съучастие е имало правна регламентация в отменения Търговски закон (ТЗ). В международен аспект понастоящем, дружеството със съучастие има позитивноправна уредба във френското и немското законодателства.[2]
Същност на дружеството със съучастие
Дружеството със съучастие или прикрито, тайно дружество е онова дружество, при което няколко лица се уговарят съвместно да вършат търговия така, че тя да се извършва от името и за сметка на един или няколко съдружници, а останалите съдружници правят вноски в съвместната дейност и участват с дял в печалбите.
Лицето, което върши търговията се нарича открит, пълен, явен съдружник и трябва да е търговец по смисъла на ТЗ.
Лицето, което прави вноски в съвместната дейност и участват с дял в печалбата се нарича скрит, таен съдружник. Скритият съдружник не е задължително да е търговец, но може и да има търговско качество, може да е физическо или юридическо лице.
Практическата необходимост от тази форма на сдружаване може да бъде породена от различни съображения. Например нуждата от финансиране на предприятието на явния съдружник, за да разшири дейността си. От гледна точка на скрития съдружник, целта може да е да се заобиколи законова забрана за едно лице да извършва търговска дейност.
Дружеството със съучастие не е търговско дружество и юридическо лице, а неправосубектно дружество. Това дружество не се вписва в търговския регистър и няма своя фирма по смисъла на чл. 7 от ТЗ. То е договорно отношение между явния и скрития съдружник и действа само между тях. Във външните отношения спрямо третите лица няма дружество, а търговията се осъществява само от името на явния съдружник.
Вижда се, че при дружеството със съучастие се създават два вида отношения:
- на явния съдружник с третите лица;
- на явния съдружник със скритите съдружници.
Това е дало основание в доктрината дружеството със съучастие да бъде определено като особен вид гражданско дружество на търговското право.[3]
Дружеството със съучастие има прилики и допирни точки с командитното дружество. Поради тази причина то е определяно като междинна (хибридна) организационна форма между командитното дружество и гражданско дружество.[4]
Отношения на явния със скрития съдружник
Дружеството възниква с договор, сключен между явния и скрития съдружник. С този договор скритият съдружник се задължава да направи определена вноска в търговското предприятие на явния съдружник, срещу което да получи право да участва в разпределението на печалбата.
Скритият съдружник участва и в загубите, уговорка, че скритият съдружник ще участва само в разпределение на печалбата е недействителна по арг. от чл. 361, ал. 2 от ЗЗД. Всеки съдружник трябва да получава част от печалбите и да участва съответно в загубите.[5]
С договора съдружниците следва да определят в какво съотношение ще се разпределя печалбата, размер на вноската, как ще се извършва контрола и т.н. Може да се каже, че уговорките между явния и скрития съдружник са въпрос на свободно договаряне в съзвучие с принципа за автономия на волята в частното право. Важно е да се отбележи, че вноската на скрития съдружник става част от имуществото на търговското предприятие на явния съдружник.
В отношенията с третите лица действа явния съдружник, той е страна по сделките и поема правата и задълженията по тях. Скритият съдружник няма управителни и контролни права, нито може да оспорва сключените от явния съдружник сделки, но може да иска отчет и сметка.
Правилото на чл. 609 от ТЗ установява изключение от принципа, че производство по несъстоятелност се открива само срещу търговци. Посочената норма, озаглавена „скрито съучастие“ регламентира, че производство по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.
В доктрината е обосновано виждането, че чл. 609 от ТЗ следва да се тълкува разширително и да се прилага и когато едно лице прикрива търговска дейност чрез свръхзадължен длъжник-капиталово търговско дружество. Иначе казано, производство по несъстоятелност се открива (не служебно от съда, а по молба на кредитор) и за тайния съдружник-нетърговец, но не пряко, а опосредено (производно), чрез откриване на производството срещу явния съдружник-търговец.[6]
Прекратяване на дружеството със съучастие
Прекратяването на дружеството става на основанията, на които се прекратява договорно правоотношение, при съответно приложение на правилата за гражданското дружество по ЗЗД. По отношение на дружеството със съучастие не намира приложение институтът на разваляне поради виновно неизпълнение на насрещни задължения. Това е така, тъй като дружеството е многостранен договор, престациите не са насрещни, а еднопосочни.
Тъй като дружеството няма свое имущество производство по ликвидация не се открива.
В заключение следва да се отбележи, че за скрито съучастие, освен в чл. 609 от ТЗ, се говори и в други разпоредби от действащото българско законодателство. Например чл. 19, ал. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че лицата, които са действали в скрито съучастие, дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.
Институтът на скритото съучастие е непознат, както в старото, така и в действащото гражданско и търговско право. Отмененият ТЗ е уреждал само дружеството със съучастие.
Липсата на легална дефиниция на фигурата на скритото съучастие налага по тълкувателен път да се разкрие точния й смисъл, като се търси аналогия със сходни институти регламентирани от гражданското право. Такива са чл. 17 от ЗЗД, уреждащ сключване на сделки с подставено лице, персонална симулация (сламен човек), както и чл. 292, ал. 2 от ЗЗД, уреждащ косвеното представителство (скрит пълномощник). В теорията са изразени становища, че дружеството със съучастие също попада в хипотезата на скрито съучастие. Съдебната практика приема, че „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 от ТЗ, като основание за откриване производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.[7]
Използвана литература и съдебна практика:
[1] Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право четвърто фототипно издание. С.: печатница Георги Димитров, 1990, с. 379.
[2] Във Франция, дружеството със съучастие е именовано като „société en participation” („société tacite”)-негласно, мълчаливо дружество. Френското право приема дружеството със съучастие за субект на гражданското право и го регламентира в Гражданския кодекс. В Германия легалното название на коментираното дружество е „stille gesellschaft”-тайно, скрито дружество. Уредбата му е в Търговския закон, не е част от изброените търговски дружества, като се приема за неправосубектно дружество.
[3] Кацаров, К. Цит. съч., с. 381.
[4] Стефанов, Г. Търговско право част II. ВТ.: издателство Абагар, 2005, с. 37.
[5] Тълкувателно решение №39 от 15.04.1970 г. по гр. д. №24/70 г., ОСГК, В: Велинов, Л., Найденов, Б. Постановления и тълкувателни решения на ВС и на ВКС по граждански дела (1953-2013) книга първа. С.: Фенея, 2013, с. 256-258.
[6] Подробен коментар и критика досежно отъждествяване или смесване на понятието скрито съучастие с дружеството със съучастие вж. Григоров, Г. Несъстоятелност. С.: Сиби, 2017, с. 73-77 и 200-202; Тянкова, Я. Несъстоятелност на лица-нетърговци. С.: Сиела, 2010, с. 101-143;
[7] Така в решение №102 от 11.07.2012 г. по търг. д. №1294/2011 г. на Върховен касационен съд, т.к., II отд.