Лого на адвокат Николай Пангев адвокат в Република България

Принципът за непосредствено действие

принципът за непосредствено действие

ПРИНЦИПЪТ ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНО ДЕЙСТВИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.

Принципът за непосредствено действие на Конституцията е записан в текста чл. 5, ал. 2, съгласно който-разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

В доктрината Конституцията е определяна като „квалифициран закон“, „закон на законите“ поради правнонормативния си характер и най-висок ранг в йерархията на правнонормативните актове.[1]

В преамбюла на Конституцията са формулирани конституционни принципи и ценности, например принципът за „социалната държава“. Следователно, преамбюлът като неразделна част от „тялото“ на Конституцията, органически принадлежи към нея, поради което има правна същност и значение.[2]

Налага се изводът, че под „разпоредби на Конституцията“ се имат предвид конституционните норми и принципи, вкл. и преамбюлът.

По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията, всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на Основния закон в защита на своите права и законни интереси.

В решение №10 от 06.10.1994 г. по конст. д. №4/94 г.[3] Конституционният съд прие, че „непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то.

Позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или някакъв друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за разрешаването му.

Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се осъществи по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс или Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ще се реализира по действащия процесуален ред.

Решението по такъв спор няма да има общозадължителна сила, а ще породи действие само за конкретния случай. Инстанционната проверка на правилността му ще се осъществи на общо основание по реда на действащото процесуално законодателство.

Това отличава решението на правоприлагащия орган от решение на Конституционния съд, което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Принципът за непосредствено действие на Конституцията в правораздаването

В своето решение №10 от 1994 г. Конституционният съд приема, че непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.

Принципът за непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията има за основен адресат правораздавателните съдилища, но също и останалите правоприлагащи органи. Това означава, че въпреки абстрактния характер на конституционните норми, съдията не само има правото, но е длъжен да ги приложи и да реши казуса.[4]

Принципът за непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията, като живо, приложимо право намира израз и в съдебната практика.

Съдът е разгледал дело с правна квалификация чл. 49 от Семейния кодекс. Първата алинея на посочения член регламентира, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В процесния случай това основание за прекратяване на брака липсва (поради недоказаност). Въпреки това съдът намира, че исковата молба не следва да се отхвърли, а да се уважи.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Конституцията разпоредбите й имат превес пред останалите норми на вътрешното право на Република България, които и противоречат. Същевременно разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Съгласно чл. 46 ал. 1, изр. 1 от Конституцията бракът е доброволен съюз между мъж и жена.

Това означава, че държавата и конкретно съдът не могат да постановят продължаване на брачни отношения, чрез отхвърляне на иск за развод, въпреки наличието на изрично заявено несъгласие на някоя от страните за запазване на брака. В случая, чрез исковата си молба и заявените впоследствие становища в същия смисъл, ищецът е заявил, че не желае продължаване на брака му с ответницата, т.е. съюзът между тях е загубил своята доброволност.

Затова въпреки липсата на доказателства по делото за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 49 от СК, искът следва да се уважи, като се приложи пряко цитираната разпоредба на Конституцията.[5]

Принципът за непосредствено действие на Конституцията по отношение на заварените закони

Непосредственото действие на конституционните норми по отношение на заварените закони, които противоречат на Конституцията е закрепено в § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ. Съгласно текста на посочената норма-разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.

Върховният административен съд приема, че формално неотменения Закон за творческите фондове (ЗТФ)[6] и по-специално неговия чл. 8, ал. 3, противоречи на Конституцията. До този извод ВАС достига като аргументира, че според чл. 1 от ЗТФ законът урежда въпросите на творческите фондове, чиято цел е да съдействат за всестранното развитие на творческата дейност и осъществяването на политиката в областта на културата, изкуството и науката в Народна република България.

С изменението на заглавието на Конституцията, действала до 1991 г. (изменението е обнародвано в ДВ, бр. 94 от 23.11.1990 г.) фактически бе преустановено съществуването на Народна република България. Поради това следва да се счита, че ЗТФ е отменен по силата на непосредственото действие на Конституцията от 1991 г. (чл. 5, ал. 2 от тази Конституция). Основание за такъв извод дава нормата на § 3, ал. 2 от ПЗР на Конституцията, според която Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.[7]

За заварените законови разпоредби, противоречащи пряко на норми от Конституцията, се прилага § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от КРБ.

Заварените закони или части от тях, които са в противоречие с Конституцията, следва да се считат за отменени по силата на непосредственото действие на конституционните норми от момента на влизането на Конституцията в сила. Това може да се констатира инцидентно от всеки правоприлагащ орган.[8]

Приетите и влезли в сила закони при действието на Конституцията от 1991 г., се проверяват досежно съответствието им с Конституцията от Конституционния съд.

Николай Пангев-адвокат

Използвана литература и съдебна практика:

[1] Друмева, Е. Конституционно право четвърто допълнено и преработено издание. С.: Сиела, 2013, с. 117.

[2] Пак там, с. 156.

[3] Обн. ДВ, бр. 87 от 25.10.1994 г.

[4] Ташев, Р. Обща теория на правото четвърто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2010, с. 53.

[5] Решение №129 от 15.12.2016 г. по гр. д. №259/2016 г. на Районен съд-Средец.

[6] Обн. ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г.

[7] Определение №11061 от 06.12.2002 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2002 г., 5-чл. състав.

[8] Решение №5 от 11.06.1992 г. на Конституционния съд на по конст. д. №11/1992 г., Обн. ДВ, бр. 49 от 16.06.1992 г.