ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ ПО ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
За да възникне имуществената отчетническа отговорност трябва да бъдат налице условията посочени в Закона за държавната финансова инспекция.
По настоящем в действащото законодателство имуществената отчетническа отговорност е уредена в Кодекса на труда (КТ) и в Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).
Във финансово правната литературата е изказано становището, че разграничителната линия в приложното поле на двата закона следва да бъде прокарана според начина на установяване на увреждането. В този смисъл режимът на отговорността по ЗДФИ ще намери приложение, само когато вредата е констатирана от държавните финансово контролни органи при извършена инспекция, завършила с акт за начет. Когато вредата е констатирана вследствие на проверка или ревизия назначена от работодателя, ще се прилага режимът по КТ.1
Настоящето изложение има предвид имуществената отговорност на отчетниците по ЗДФИ.
Според закона, държавната финансова инспекция се осъществява във:
- бюджетните организации;
- държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в общинските предприятия;
- търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;
- търговските дружества, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3;
- юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество;
- юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;
- администраторите на помощ, получателите на държавни или минимални помощи, лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон-по отношение разходването на тези средства.
По този начин, законодателят е определил сферата на действие на държавния финансов контрол, което има важно практическо значение досежно начина за осъществяване на имуществената отговорност на отчетниците.
Финансово начетното производство представлява съвкупност от последователно развиващи се правно нормирани действия за установяване на право пораждащите факти за имуществена отговорност.2
За да възникне имуществена отчетническа отговорност трябва да бъдат установени предпоставките за това. Тези предпоставки са посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ, а именно вреда, противоправно поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина, които в своята кумулативна съвкупност обуславят възникването на отговорността. При наличието на първите три елемента, вината се презумира.
Така в Решение № 205 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 7417/2014 г., г.к., IV г.о. на ВКС съдът мотивира, че опровергаването на една презумпция не може да се извърши по друг начин, освен чрез провеждане на обратно доказване по отношение на презумирания факт (пълно доказване, че този факт не се е осъществил). Ето защо при имуществената отчетническа отговорност, законодателят предвижда презумпция, която да възложи доказателствената тежест на отчетника. В този случай, той ще трябва да докаже, че не е налице някоя от предпоставките за ангажиране на неговата имуществена отговорност. Отсъствието на който и да е от посочените четири елемента не може да обоснове носене на имуществена отговорност от отчетника.
Смятам за необходимо да посоча, че терминът „щета“ се е използвал по отменения ЗФК, докато ЗДФИ използва термина „вреда“ за означаване на вредоносния резултат. В литературата се поддържа, че разликата между щета и вреда не е само терминологична, но и количествена. За разлика от вредата, щетата обхваща само действително претърпените загуби, но не и пропуснатите ползи.3 Правилността на проведената разлика между термините щета и вреда се потвърждава и от чл. 39, ал. 1 от ППЗДФИ, съгласно който-причинителят на вредата носи имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. Може да се направи извод, че използвайки термина вреда, ЗДФИ и ППЗДФИ имат предвид щета.
На следващо място, критерият за определяне на качеството отчетник представлява правната възможност на участващите във възпроизводствения процес лица да се разпореждат чрез правни сделки със стоково-материалните ценности.4
Най-общо отчетниците могат да се разделят в пет групи.
Първа това са лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат пари или имущество.
Втора група са лицата, които упражняват контрол върху лицата по предходното изречение.
Трета група са лицата, които упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице.
Четвърта група субекти са тези, които управляват или се разпореждат с имущество.
Пета група са тези лица, които са получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата. В този случай, субекти са лицата, които без да са причинили вредата са се възползвали от нея. Поради тази причина те ще носят отговорност на основание неоснователно обогатяване. За разлика от имуществената отчетническа отговорност, която може да се носи единствено от физически лица, тъй като отчетник не може да бъде юридическо лице, то при неоснователно обогатяване могат да бъдат привлечени под отговорност както физически, така и юридически лица. В този смисъл е и константната съдебна практика на българските съдилища.
В Решение № 1095 от 24.07.1957 г. по гр. д. № 4745/57 г., I г. о., Върховният съд приема, че юридическите лица могат да носят отговорност за неоснователно обогатяване на основание чл. 55 и следващите от ЗЗД, което е следствие на причинена от отчетник вреда. Това становище е затвърдено и в Решение № 56 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 11082/2016 г. на възз. II-a състав на Софийски градски съд, в което е прието, че извън отчетниците, трети лица също могат да бъдат субекти на имуществена отчетническа отговорност.
Характерното за тези трети лица е, че те нямат качеството на отчетник, не са причинители на вредата, но носят имуществена отговорност. Тази отговорност не обуславя виновно противоправно поведение на третото лице, т.е. от извършен от последното деликт, а от това, че те са се облагодетелствали без основание. Тоест, касае се за вземане за неоснователно обогатяване, в който случай към имуществена отговорност могат да бъдат привличани и юридически лица (доколкото неоснователното обогатяване не е предпоставено от наличието на вина)-арг. чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ. В този случай, лицето ще отговаря солидарно с отчетника, но не за пълния размер, а само до размера на неоснователното обогатяване.
Тази отговорност, макар и да има самостоятелно значение е функционално обусловена от наличието на виновно причиняване на вреди от лице, което има качеството отчетник. Независимо, че отговорността на лицата почива на различни правни основания-тази на отчетника намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а тази на третото лице е обусловена от чл. 55 и сл. от ЗЗД, няма пречка реализацията на отговорността на отчетника и третото лице да бъда осъществена по един и същи ред, а именно по пътя на начетното производство, в този смисъл ТР № 51/1968 ОСГК.
От казаното може да се направи извода, че имуществената отчетническа отговорност по ЗДФИ има деликтен характер, такава е и съдебната практика.
Според ЗДФИ, имуществената отговорност-когато става въпрос за вреди от липси вследствие от деликт, които са констатирани с акт за начет-се осъществява само по съдебен ред, по реда на гл. 37 от ГПК. Въпреки това бих искал да отбележа, че освен от деликт, вредите причинени от отчетника може да са вследствие на извършено престъпление. В този случай отговорността за вреди следва да се реализира чрез граждански иск в наказателния процес. Съдебната практика приема, че за да се реализира имуществена отчетническа отговорност по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ не е нужно извършеното деяние да е престъпление, но вредата трябва да е причинена умишлено, т.е. лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им-Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 516/2011 г., IV г.о., ГК Върховен касационен съд.
Използвана литература:
1 Стоянов, И. Финансово право обща и специална част. С.: Фенея, 2013, с. 199
2 Кучев, С., Кучев, Ю. Финансово право. С.: ЛиСтра, 2004, с. 371
3 Златарев, Е., Христофоров, В. Финансово право на НРБ. С.: 1983, с. 203-204
4 Така Стоянов, И. Цит. съч., с. 206.