ИНДИВИДУАЛНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ.
Индивидуални трудови спорове са израз на конфликтите в интересите на страните по трудовото правоотношение. Като процесуални отношения те произтичат от материалното трудово правоотношение.
Правната уредба на трудовите спорове се съдържа в Кодекса на труда (КТ). Тя е изцяло законова уредба и за нейното прилагане не се предвиждат и няма издадени подзаконови нормативни актове.1
Основна характеристика на трудовите спорове е, че те са правни спорове, т.е. спорове относно субективни права и задължения предвидени в разпоредби на трудовото законодателство.
Легално определение на индивидуални трудови спорове
Законовата дефиниция на трудовите спорове се съдържа в разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ. Те са определени позитивно като спорове между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и спорове по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
От големия кръг възможни спорове по колективните трудови договори като трудови са квалифицирани споровете само относно изпълнението на колективните трудови договори. Мотивът е, че колективите трудови договори създават субективни права за работниците и служителите, към които се прилагат, тяхното нарушаване и неизпълнение се защитава по общия ред.
Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.
Трудови са и споровете между работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател при нарушаване на правата им.
Трудови са и споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа по чл. 121а, ал. 5, включително след прекратяването на трудовото правоотношение. Когато работодателят е подизпълнител, исковете за неизплатените на работника или служителя минимални възнаграждения могат да се предявяват и срещу изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, или солидарно срещу работодателя и изпълнителя. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя.
Подведомственост на индивидуални трудови спорове
Трудовите спорове са граждански дела по смисъла на чл. 1 и 103 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Те са подведомствени на съдилищата и се разглеждат по реда на ГПК. Неговите разпоредби обаче се прилагат субсидиарно, доколкото КТ не съдържа специална процесуална регламентация, за която трябва да се държи сметка в разглежданата материя-подведомственост и подсъдност на трудовите спорове, необжалваемост на някои категории съдебни решения пред ВКС, срокове за предявяване на исковете, безплатно производство за работниците и служителите и т.н. Като общо правило трябва да се изведе разрешението, дадено в чл. 19, ал. 1 от ГПК, че правата по трудово правоотношение не могат да се решават от арбитражен съд, дори и страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Всяка уговорка за арбитриране е лишена от правна сила.
Изключение от принципа за подведомственост на трудовите спорове пред съда се съдържа в текста на чл. 360, ал. 2 от КТ. В изчерпателно изброените случаи не се разглеждат от съдилищата споровете относно освобождаването на определени служители-изборните служители в органите на изпълнителната власт, в обществените организации и в политическите партии и движения, както и членовете на политическите кабинети по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията.
Посочените ограничения в чл. 360, ал. 2 от КТ се отнасят само до споровете относно освобождаването на тези служители. Всички останали трудови спорове и на „същите тези служители“ (за трудово възнаграждение, обезщетения по трудовите им правоотношения и др.) се разглеждат от съдилищата по общия ред на ГПК. Този извод следва per argumentum a contrario от чл. 360, ал. 2 от КТ.
Подсъдност по индивидуални трудови спорове
Родовата подсъдност по граждански дела, каквито са трудовите спорове определя като първа инстанция районния съд, съгласно чл. 103 от ГПК. Независимо от цената на иска, трудовите спорове са подсъдни на районен съд поради изключението на чл. 104, т. 4 от ГПК.
Местна подсъдност по трудови спорове
Исковете, които подлежат на разглеждане от съдилищата по общия ред, се подчиняват на регламентацията на ГПК за местна подсъдност-компетентен е съдът според постоянния адрес или седалището на работодателя-ответник. Това е приложение на старата римска максима actor sequitur forum rei.2
От това правило, чл. 114 от ГПК допуска изключение като предвижда, че работникът може да предяви иска срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Работникът по смисъла на чл. 114 от ГПК трябва да се схваща разширително, като включващо и служителя по КТ. Това законодателно разрешение изхожда от социални съображения за създаване на удобства и улеснения на работника, като проява на закрилата на труда по чл. 16 от Конституцията и чл. 1, ал. 3 от КТ.3
Съобразно чл. 362 от КТ споровете между български граждани, работещи в чужбина и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София във всички случаи, когато ответник е работодателят.
Специална регламентация съдържа и разпоредбата на чл. 361, ал. 1 от КТ по отношение на трудовите спорове между работници или служители-чужди граждани и работодатели-чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната. Те са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго. Това правило съответства на чл. 17 от Кодекса за международно частно право. Втората алинея на чл. 361 от КТ нормира, че трудовите спорове за осигуряване на условия на работа на командированите или изпратените в Република България работници или служители по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 са подсъдни на съда по мястото, където работникът или служителят временно полага или е полагал труда си.
Съдопроизводствени правила за разглеждане на индивидуални трудови спорове
Една част от трудовите спорове се разглеждат по правилата на бързото производство, установено в глава XXV на ГПК.
Съгласно чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК по реда на бързото производство се разглеждат следните искове:
- за трудово възнаграждение; за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
- за възстановяване на предишната работа;
- за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението;
- и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Всъщност нормата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК буквално възпроизвежда изброяването, дадено в чл. 344, ал. 1 от КТ, като е добавен и иска за трудово възнаграждение. Следва да се посочи, че изброяването в чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК е изрично и не подлежи на разширително тълкуване.4
Съгласно чл. 344, ал. 4 от КТ, районният съд е длъжен да разгледа тези трудови спорове в тримесечен срок от постъпването на исковата молба, а окръжния съд-в едномесечен срок от постъпване на жалбата. Тези срокове са инструктивни, а не процесуални.
Следва да се отбележи, че между тези специални правила по КТ и правилата на бързото производство се получава „конкуренция“. Наслагват се правни уредби, които не са съгласувани помежду си, което не би могло да доведе по положителен резултат.5
Бързо производство се прилага само на първоинстанционното и въззивното производство, а не и за касационното производство по аргумент от чл. 317 от ГПК.
Срокове за предявяване на искове по индивидуални трудови спорове
Сроковете за предявяване на искове по трудови спорове са давностни. Практиката на Върховния касационен съд не търпи колебания в това отношение. Съдът следи за спазването им само при отправено възражение от противната страна. Важно е от практическа гледна точка да се напомни, че възражението за изтекла давност погасява само правото на иск, но не и спорното материално право. Затова съдът се произнася по него с решението, доколкото намери иска за основателен, т.е. касае се до въпрос по съществото на правния спор.6 Прекратяването на делото на това основание е неправилно тъй като сроковете са давностни, а не преклузивни.
Уредбата на давността за предявяване на искове по трудови спорове е специална спрямо на общата гражданскоправна уредба в чл. 110-120 от ЗЗД, поради това общата се прилага субсидиарно и за сроковете по чл. 358 от КТ.7
Според чл. 358, ал. 1 от КТ-Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
- едномесечен-по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2;
- двумесечен-по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
- тригодишен-по всички останали трудови спорове.
За пълнота на изложението може да се посочи, че 2-месечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ се разпростира върху споровете по чл. 188, т. 2 от КТ; чл. 118-120 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове по трудови спорове, е създадена специална уредба в чл. 358, ал. 2 от КТ.
Безплатност на производството по индивидуални трудови спорове
Производствата по трудови дела са безплатни за работниците и служителите по отношение на такси и разноски, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения-чл. 359 от КТ. При отхвърляне на исковете те дължат само адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, което се определя по правилото на чл. 78 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 359 от КТ предвижда, че в производството по трудови дела, работниците и служителите не заплащат такси и разноски. Това означава, че независимо от изхода на делото, ищците са освободени от заплащането на дължимите към съда държавни такси, както и разноските за съдебното производство. Няма законово основание обаче за освобождаването им от разноските, дължими на ответника-работодател на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.8
Предварително изпълнение на решенията по индивидуални трудови спорове
Във всички случаи, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на решението. С оглед предмета на спора по тези дела, не е необходимо да е отправено изрично искане от страна на ищеца за допускане на предварителното изпълнение на решението.
Първоинстанционният съд може да се произнесе по предварителното изпълнение едновременно с решението по съществото на спора с отделен диспозитив, или с отделен съдебен акт след обявяване на решението, с характеристика на определение.9
Използвана литература:
1Мръчков, В. Трудово право девето преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2015, с. 723
2Ищецът следва съда по местожителството на ответника
3Мръчков, В., Банова, Е., Сербезова, С., Симеонова, С. Трудови отношения 2008. С.: Труд и право, 2008, с. 553-554
4Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство том първи исков процес. С.: Софи-Р, 2009, с. 953
5Вж. Чернев, С. в Иванова, Р., Пунев, Б., Чернев, С. Коментар на новия граждански процесуален кодекс. С.: Труд и право, 2008, с. 516
6В този смисъл Решение №207/4.04.1997 г. по гр.д. №16/97 г., ВКС, 5-членен състав; Решение №91/10.05.1994 г. по гр.д. №906/93 г., ВКС, III г.о.
7Така вж. Мръчков, В. Цит. съч., с. 733.
8Така в Тълкувателно решение №2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. №2/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК
9Тълкувателно решение №5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. №5/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК