ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА И ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ.
Защита на търговската тайна транспонира европейските норми в българското законодателство с приемането на Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ).[1]
Съгласно § 1 от ДР на ЗЗТТ, законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. (Директивата) относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
В съображенията към преамбюла на Директивата, се отбелязва, че иновативните предприятия са все повече изложени на непочтени практики, целящи присвояването на търговски тайни (като кражба, неразрешено копиране, икономически шпионаж или нарушаване на изискванията за поверителност), прилагани както в Съюза, така и отвън.
Подчертава се, че целта на Директивата, е да се постигне гладко функциониране на вътрешния пазар чрез създаването на достатъчно и съпоставимо равнище на правните средства за защита в рамките на вътрешния пазар в случай на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
Новоприетият закон урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, осъществявана по съдебен път в производство по граждански дела.
Според легалното определение дадено в чл. 3 от ЗЗТТ-търговската тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
- представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
- има търговска стойност, поради тайния си характер;
- по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
Притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна.
Нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна.
Защита на търговската тайна в трудовите правоотношения до приемането на ЗЗТТ
Защита на търговската тайна в сферата на трудовите правоотношения е регулирана, чрез въвеждане на задължение за работниците и служителите в чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда (КТ).
Според посочената норма-при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.
Разпоредбата на чл. 186, изр. 1 от КТ установява правилото, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.
Трудовите задължения, които визира чл. 186 са на работника или служителя по трудовото правоотношение, а трудовата дисциплина е съвкупността от тях.[2]
Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ-нарушения на трудовата дисциплина са злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.
По натам, чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ предвижда, че за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения може да се налага дисциплинарно уволнение.
Защита на търговската тайна според съдебната практика
В трудовоправната теория, и в съдебната практика на Върховния касационен съд трайно се възприемат становищата, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ урежда три отделни състава на дисциплинарни нарушения:
- злоупотреба с доверието на работодателя (предприятието);
- уронване на доброто име на работодателя (предприятието);
- разпространяване на поверителни за работодателя (предприятието) сведения.
За да е извършено посоченото нарушение на трудовата дисциплина обаче е необходимо работодателят предварително да е довел до знанието на работниците и служителите си кои сведения счита за производствена, технологична, финансова или търговска тайна и разпространяването им е забранено. Само при това условие разпространяването на тези сведения ще съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Иначе казано, работодателят следва да е изготвил списък на информацията, която счита за тайна или по какъвто и да е начин да е уведомил работниците и служителите си за наличието на такава тайна. Поради това дори и да е доведена до знанието на трето лице някаква информация за работата на предприятието, действията на служителя не съставляват нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не може да има нарушение без да е определено предварително дължимото от работника или служителя поведение.[3]
Защита на търговската тайна в трудовите правоотношения след приемането на ЗЗТТ
Втората алинея на чл. 18 от ЗЗТТ регламентира, че служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.
Per argumentum a contrario, следва да се приеме, че когато работниците и служителите са действали умишлено, то тяхната отговорност ще бъде ангажирана по критериите на чл. 19 от ЗЗТТ.
Иначе казано, размерът на присъденото обезщетение на понеслия щети притежател на търговската тайна следва да бъде съобразен с всички необходими фактори, като например пропуснатите ползи за притежателя на търговската тайна или несправедливо получената от нарушителя печалба, а когато е уместно-и с всички неимуществени вреди, причинени на притежателя на търговската тайна.
Посочената разпоредба отразява заявеното с преамбюла на Директивата съображение, че същата не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят в националното си право отговорността на длъжностни лица за вреди да бъде ограничена, в случаите когато те са действали без умисъл.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗТТ-придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:
- нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
- друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:
- придобило неправомерно търговската тайна, или;
- нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или;
- нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.
Отговорност за вреди на работниците и служителите
От текстовете на ЗЗТТ се вижда, че разпоредбите му са приложими и в трудовоправните отношения, тъй като нарушаването на търговската тайна може да е в резултат на неправомерно поведение на бивши или настоящи служители.
Новият закон не въвежда изменения в КТ. Това поставя въпроса, по кой ред ще се реализира отговорността за вреди на работниците и служителите вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна претърпени от работодателя им.
Имуществена отговорност на работниците и служителите за причинени вреди на работодателя, е предвидена в чл. 203-212 от КТ. Следва да се отбележи, че тази отговорност е за виновно неизпълнение на задължението на работника или служителя да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения-по аргумент от чл. 126, т. 8 от КТ.
За неуредените в гл. X от КТ въпроси по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон-по аргумент от чл. 212 от КТ.
Неуредени въпроси има, защото КТ урежда специфичните въпроси на имуществената отговорност на работниците и служителите, а общите за всяка имуществена отговорност въпроси се съдържат в гражданския закон.[4]
До приемането на ЗЗТТ, гражданският закон, който има предвид чл. 212 от КТ е Законът за задълженията и договорите относно деликтната и договорна отговорност.
С влизането в сила на ЗЗТТ в сферата на защита на търговската тайна в трудовите отношения, имуществената отговорност на работниците и служителите следва да се реализира по реда на новоприетия закон.
Съдебното производство е регламентирано в гл. III от ЗЗТТ при субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс.
В заключение
Търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита.
Разпоредби относно защита на търговската тайна се съдържат в текстовете на ТЗ, в ЗЗК, в Закона за стоковите борси и тържищата, в Закона за достъп до обществена информация и др.
С § 2 от заключителните разпоредби на ЗЗТТ бе изменен чл. 98, ал. 4 от ЗЗК. Новата редакция на посочената норма предвижда, че решението на Комисията за защита на конкуренцията с което се установява извършено нарушение на чл. 37, не е пречка за предявяване на иск пред съда по реда на Закона за защита на търговската тайна.
С § 3 от заключителните разпоредби на ЗЗТТ бе създаде нова ал. 2 в чл. 52 от ТЗ. Текста на новосъздадената норма предвижда, че за неизпълнение на задължението си да пазят търговската тайна на своите принципали прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник ще носят отговорност по реда на ЗЗТТ.
Последващото приложение на ЗЗТТ ще покаже дали ще бъде постигната основната му цел-подобряване ефективността на юридическата защита на търговската тайна от незаконно придобиване, използване и разкриване.
Използвана литература и съдебна практика:
[1] Обн., ДВ, бр. 28 от 05.04.2019 г.
[2] Така Мръчков, В. Трудово право девето преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2015, с. 506.
[3] Вж. решение №1892 от 22.12.1999 г. по гр. д. №800/99 г., на Върховен касационен съд на РБ, III г. о.
[4] Мръчков, В. Цит. съч., с. 553.