СЪДЪТ ПО СПОРОВЕ ЗА ПОДСЪДНОСТ МЕЖДУ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА И ОБЩИТЕ ГРАЖДАНСКИ СЪДИЛИЩА.
Съдът по спорове за подсъдност между административните съдилища и общите граждански съдилища е предвидено да заседава като смесен петчленен състав.
Тези смесени състави включват трима представители на Върховния касационен съд (ВКС) и двама представители на Върховния административен съд (ВАС).
Нормативно съдът по спорове за подсъдност е регламентиран в чл. 63, ал. 9 Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в чл. 135, ал. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В исторически аспект, такъв съдебен орган е бил учреден и е действал в периода 1912-1948 г. под името-Съд за пререкания. Първоначално това е установено с чл. 55 Закона за административното правосъдие[1] от 1912 г. С посочената разпоредба е било предвидено, че особеният съд за пререкания, ще се произнася по пререканията[2] за подсъдност. Особената обща институция, обединява гражданското и административното правосъдие под общ съд-Съд за пререкания за подсъдност, без да ги смесва. Следва да се отбележи, че с този закон е учреден и ВАС, действал до закриването му през 1948 г.
За разлика от някогашния съд за пререкания, смесените съдебни състави на ВКС и ВАС не разглеждат спорове за подведомственост. Това са спорове между граждански или административен съд от една страна, и несъдебен орган от друга.
В правната теория[3] споровете за подсъдност между административните съдилища и общите граждански съдилища се определят като отрицателни препирни за подсъдност. Следва да се отбележи, че в доктрината[4] се аргументира, че тези спорове са спорове за подведомственост, а не за подсъдност. Действащите Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) и АПК не уреждат положителни[5] препирни (спорове) за подсъдност.
Настоящето изложение няма за цел да навлиза в процесуалните специфики досежно това граждански или административен съд повдига препирнята за подсъдност. Тези особености са обусловени от различията в процесуалните норми на ГПК и АПК, които регламентират тази материя.
Съдът по спорове за подсъдност като общ съдебен орган на гражданското и административното правосъдие
По своята организация съдът по спорове за подсъдност действа като арбитражна институция меджу двата рода правосъдие-гражданско и административно.[6]
Този извод се налага и с оглед на особения му състав от почти равен брой съдии от ВКС и ВАС.[7] Функцията на смесените съдебни състави е да установят каква е подсъдността по конкретно повдигнат пред тях спор за подсъдност.
При отрицателната препирня за подсъдност и гражданският и административният съд са приели, че не следва да разгледат даден спор, тъй като не им е подсъден.
Правовият ред не може да остави да се шири отказ на правосъдие, до какъвто се свежда отрицателната препирня за подсъдност. Отказът от правосъдие и липсата на правосъдие са една опасност за нормалното развитие на държавата.[8]
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗСВ-гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
Съдебната власт има за задача да решава правните спорове и да „раздава право“, преодолявайки „триенето“ от конфликти, възстановявайки правния мир.[9]
Конституционният съд на Република България е имал случай да изтъкне, че „пътят към съда трябва винаги да е отворен“. Това положение е основно право и „завършващата тухла“ в сградата на правовата държава.[10]
Спорът за подсъдност е производство, чрез което компетентният горестоящ съд разрешава по задължителен за спорещите съдилища начин препирнята за подсъдност.[11]
Ето защо действащото законодателство регламентира, че споровете за подсъдност между общите граждански и административните съдилища се решават от специално съставен смесен съдебен състав. Съдът по спорове за подсъдност-смесения съдебен състав разрешава окончателно и спорове за подсъдност, възникнали между ВКС и ВАС.
Съдебният акт, с който се произнася съдът по спорове за подсъдност
Подсъдността е въпрос на процеса, а не на материалното право, затова по нея съдът се произнася с определение.[12]
Съдът по спорове за подсъдност се произнася по препирнята в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване. Това окончателно определение обвързва по задължителен начин спорещите съдилища и определя, кое от тях е компетентно по конкретния спор. За съдът по спорове за подсъдност намира приложение френската максима cassation sur cassation ne vaut-първа и последна инстанция.
Като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, наличието на родова и функционална подсъдност се проверява до постановяване на решение.
С Тълкувателно постановление №1/29.09.2016 г., по тълк. д. №1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегии на ВАС се прие, че съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим.
В заключение
Съдът по спорове за подсъдност няма уредба в Конституцията, каквато имат ВАС и ВКС, не е постоянно действащ съдебен орган. Неговото съществуване, подобно на някогашния съд за пререкания е наложено от необходимостта да разрешава споровете за подсъдност между два рода правосъдие-гражданско и административно.
Използвана литература:
[1] Обн., ДВ, бр. 74 от 3.04.1912 г., в сила от 1.09.1912 г.
[2] В тогавашното законодателство френският израз conflit първоначално е преведен с руската дума пререкание. По късно думата пререкания е заместена с българския израз препирни. Изразът conflit в случая означава борба за подсъдност, докато руската дума пререкание означава противореча, отвръщам. Думата препирня означава словестни противоречия, борба с думи, наддумване и дори свада за нещо. Ето защо думата препирня съответства повече на руската пререкать, а близката и до двете и възприета в съвременните законови текстове дума е спор. По подробно вж. Стайнов, П. Административно правосъдие. С.: Стопанско развитие, 1936, с. 342.
[3] Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство том първи исков процес. С.: Софи-Р, 2009, с. 235.
[4] По подробно вж. допълнението на Иванова, Р. В: Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание. С.: Сиела, 2020, с. 119.
[5] Когато граждански или административен съд е приел за разглеждане даден спор, несъдебен орган не може да повдига въпрос пред съдебен орган за не подведомственост на спора на съда.
[6] Така Стайнов, П. Цит. съч., с. 343-344.
[7] В този смисъл вж. Петров, В. Съд за пререкания.-В: Сборник правото-традиции и перспективи. С.: Сиела, 2018, с. 728-729.
[8] Така Стайнов, П. Цит. съч., с. 353-354.
[9] Вж. Друмева, Е. Конституционно право четвърто допълнено и преработено издание. С.: Сиела, 2013, с. 491-492.
[10] Решение №6 от 11.11.2008 г. на Конституционния съд по конст. д. №5/2008 г., Обн. ДВ, бр. 100 от 21.11.2008 г.
[11] Така Янкулова, С. В: Еленков, А., Ангелов, А., Дюлгеров, А., Дишева, А., Панов, Л., Казанджиева, М., Янкулова, С., Николова, Т., Ковачева, Ю. Административно-процесуален кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: Труд и право, 2013, с. 903.
[12] Така Корнезов, Л. Цит. съч., с. 235.