Ревизионният акт за начет по КСО

РЕВИЗИОННИЯТ АКТ ЗА НАЧЕТ ПО КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (КСО).

Ревизионният акт за начет по КСО, съставен при упражнен контрол е основание за реализиране на имуществена отговорност.

КСО съдържа уредба на принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност за нарушения на осигурителното законодателство. В първия случай те се прилагат с индивидуален административен акт-задължителни предписания, а във втория с правораздавателен акт-наказателно постановление. Макар и тясно свързани с разглеждания въпрос те остават извън обхвата на следващото изложение. Предмет на разглеждане е ревизионният акт за начет по КСО, издаден при извършен контрол на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Предвид възможността, която предоставя за набиране на информация, финансовоправната теория дава кибернетичното определение на контрола „като форма на обратна връзка“.^[1] Контролът, като дейност, се изразява в съпоставяне на фактическото поведение на органите и лицата с действащото законодателство.^[2]

Легално определение на финансовия контрол се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на Закона за сметната палата. Посочената разпоредба го дефинира като всяка форма на контрол, свързана с управлението на публични средства и дейности, осъществявана чрез специализирани правомощия и процедури.

Отчитайки изключително важното значение на осигурителните отношения е създадена обособена система за контрол за спазване на законодателството, както и отговорност за неговото нарушаване. По същество този контрол представлява отраслов, специализиран, финансов, външноведомствен контрол за спазване на общественоосигурителното законодателство осъществяван от Националния осигурителен институт. Споменатият контрол се упражнява, чрез финансови ревизии и проверки извършвани от специализирани контролни органи на Националния осигурителен институт (НОИ).

Осигурителноправната доктрина определя контрола за спазване на осигурителното законодателство като властническа дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт. Тази дейност има за цел да установи дали реално съществуващото състояние съответства на предписаното в закона. Когато в резултат на тази дейност се установи несъответствие се предприемат мерки за поправяне на несъответствието и привеждане на фактическото състояние към състоянието, което предписва и изисква законодателството.^[3]

Ревизионният акт за начет по КСО съставен от контролни органи на НОИ

Производството по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите лица, юридическите лица и/или на осигурителите за причинените от тях щети на ДОО. Тези щети могат да произтичат от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО. Тази предоставена на административен орган законова възможност се осъществява по специален административен ред, а не по общия исков ред. Отговорността се реализира въз основа на ревизионен акт за начет по КСО, съставен от контролните органи на НОИ.

Фондовете на ДОО представляват обществени средства (имущество), които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. С тази отговорност се защитават осигурителните фондове, в които са съсредоточени финансовите средства за функциониране на осигурителната система.^[4]

Определяното в доктрината^[5] като контрадикторно (състезателно) производство визира правната възможност в затвореното контролно производство да се подаде възражение срещу акта. По основателността на възражението компетентен да се произнесе с мотивирано заключение е органът, извършил контрола на ДОО и съставил акта.

Съставеният ревизионен акт не поражда задължения за плащане, поради това не носи белезите (няма характеристиките) на индивидуален административен акт. Предвид това, ревизионният акт за начет по КСО не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Контролът може да бъде извършен в производството по обжалване на разпореждането, издадено на основание чл. 110, ал. 3 КСО. С издаването на разпореждането за събиране на сумите по акта за начет се достига до създаване на задължения. Това разпореждане като индивидуален административен акт подлежи на контрол за законосъобразност и по административен ред, и по съдебен ред.

Ревизионният акт за начет по КСО ангажира имуществена отговорност

Коментираната отговорност е вид имуществена отговорност, която води началото си от института на непозволеното увреждане. Правилото на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е специално, като се наблюдават различия от общите правила на ЗЗД. Ето защо, то изключва приложението на чл. 49 ЗЗД, което е общо.

Отговорността е гражданскоправна, обективна (безвиновна), възниква по силата на изричната правна норма на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-3 КСО. Основен принцип в правото е, че всеки отговаря за своите действия. По изключение, и то само в изрично посочените в закона случаи може да бъде носена отговорност за чужди действия. Обсъжданата норма е такава, поради което намира приложение единствено и само в осигурителните правоотношения. След като щетата на ДОО е причинена от осигурител, той е отговорно лице по чл. 110 КСО. Отговорността на длъжностните лица на осигурителя за възстановяване на заплатената от него щета може да бъде разгледана в друго производство. Тълкуването на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-3 КСО налага извода, че за осъществяване на фактическия състав за търсене на отговорност, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно КСО е субективна, гражданска отговорност за причинени на ДОО щети. Последната хипотеза на разпоредбата касае отменени впоследствие актове на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Субективна е, защото за нейното реализиране е необходимо щетите да са възникнали като резултат на виновно поведение. Това поведение се изразява във виновно извършено или допуснато нарушение на нормативните разпоредби при издаване на актове на медицинската експертиза. Следователно в тази последна хипотеза на разпоредбата наличието на вина е необходим и задължителен елемент от фактическия състав на отговорността.

Николай Пангев-адвокат

Източници:

^[1] По подробно вж. Стоянов, И. Финансово право обща и специална част. С.: Фенея, 2013, с. 180.

^[2] Така Кучев, С., Кучев, Ю. Финансово право. С.: ЛиСтра, 2004, с. 348; Стоянов, И. Цит. съч., с. 184.

^[3] Мръчков, В. Осигурително право. С.: Сиби, 2014, с. 477-478.

^[4] Така Мръчков, В. Цит. съч., с. 488.

^[5] Златарев, Е., Христофоров, В. Финансово право на НРБ. С.: ВИИ Карл Маркс, 1983, с. 192; Кучев, С., Кучев, Ю. Цит. съч., с. 392; Стоянов, И. Цит. съч., с. 194.