ТРУДОВА ДЕЙНОСТ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ ПО СМИСЪЛА НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (КСО)
Лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт-чл. 4, ал. 3, т. 2, пред. първо КСО.
Логическото тълкуване на това правило налага да бъде даден отговор на въпроса какво е съдържанието на понятието „трудова дейност като едноличен търговец“.
Човекът е сложно психофизическо единство. Отделните елементи на това единство-психика (душа) и физика (тяло)-осъществяват специфичните за тях психофизиологични процеси, които пораждат различни потребности от духовни и материални блага. Материалните блага могат да бъдат осигурени направо от природата, но в по-голямата им част те се създават от хората. Това създаване на материални блага, като човешка дейност, се нарича производство. За неговото осъществяване е необходимо и задължително наличието на икономическите фактори земя (обработваема земя, климат, води, гори, въздух, флора, фауна, полезни изкопаеми), труд и капитал. В съвременната икономическа теория е въведен и четвърти фактор-предприемачество.
Трудова дейност като едноличен търговец и факторите труд и предприемачество
Трудът е първичен фактор на производство. В икономическата теория е прието, че той е съвкупност от интелектуални и физически качества на човека и има количествена и качествена определеност, които се отразяват в създавания чрез него продукт. Количествената характеристика се свежда до изразходването на труд изобщо, а количеството на труда се измерва с неговата продължителност и интензивност (интензивността се определя от количеството труд, положен за единица време). Качествената характеристика на труда е свързана с неговата продуктивност, която се обуславя от трудовата квалификация (производствени умения), увеличаваща производствения потенциал на полагания труд.
Предприемаческият фактор, според икономическата теория, се състои в предприетата инициатива от собственика на други производствени фактори (земя и/или капитал и/или труд) за използването им чрез осъществяване на определено производство, т.е. предприемачеството е съединяване на функцията на собствеността с функцията на инициативата и риска за производствено използване на притежаваните ресурси (фактори). То е рискова инициатива за осъществяване на определена стопанска дейност. В икономическата теория предприемачът е определен като човек, който поема риска по организирането и управлението на икономически дейности. Самото поемане на риск не е трудова дейност. Но организирането и управлението на предприетото производство и въобще на предприетата стопанска дейност са трудови дейности.
Доходът от предприемачеството е печалбата. Доходът от трудовата дейност е работната заплата. Следователно в случаите, когато предприемачеството се изразява единствено в поетия финансов риск, предприемачът не осъществява трудова дейност. А когато освен финансовия риск предприемачът е поел и организирането и/или управлението на предприетата от него стопанска дейност, той извършва и трудова дейност, за която получава работна заплата, отделно от печалбата (разбира се, ако си начислява такава). Затова във всеки отделен случай трябва да се прави преценка дали едноличният търговец, освен поетия финансов риск, организира и/или управлява дейността на своето предприятие.
Упражняването на трудова дейност като едноличен търговец като условие за осигуряване
От легалната дефиниция по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), според която едноличният търговец е физическо лице, извършващо по занятие някоя от изброените в текста икономически-производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието „търговия“)-дейности, се вижда, че законодателят е предположил извършването на описаната по-горе трудова дейност на едноличния търговец. Това предположение е оборимо.
Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица-задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, в т. ч. и на едноличните търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. И веднага ал. 2 на същия чл. 1 дефинитивно уточнява, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Следователно, както започването на презумираната с чл. 1 ТЗ трудова дейност като едноличен търговец, така и нейното прекъсване (спиране) или прекратяване (преустановяване), са обстоятелства, които се доказват с декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба. Липсата на такава декларация означава, че дейността на едноличния търговец не е прекъсната или прекратена и получените от тази дейност доходи, отразени в годишна данъчна декларация, са доходи от трудова дейност на едноличния търговец и върху тях следва да бъдат начислени задължителните осигурителни вноски.
Това се отнася и за случаите, когато едноличният търговец е упълномощил търговски пълномощник за сделките, свързани с дейността на търговското си предприятие. След като едноличният търговец не е доказал прекъсване или прекратяване на дейността си, той е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2, пред. първо КСО.
В заключение
В позитивното българско право липсва задължение за едноличния търговец, който прекъсва или прекратява дейността си като такъв, но неговото предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, продължава да съществува, да е сключил договор за прокура по чл. 21 ТЗ. От друга страна назначаването на търговски управител (прокурист) не означава прекъсване или прекратяване на трудовата дейност на едноличния търговец или поне на дейността му по организирането на стопанската дейност.
Това означава, че във всеки отделен случай трябва да се прави преценка дали лицето регистрирано като едноличен търговец, реално фактически полага труд в своето предприятие. Тази преценка следва да се прави независимо дали е подадена или не декларация за прекъсване или прекратяване на дейността. Това е така защото съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО, задължението за обществено осигуряване има своето основание в реалното упражняване на трудова дейност от лицето придобило качеството на едноличен търговец.
Изключение от задължението за подаване на декларация за прекъсване на дейността е установено във второто изречение на чл. 1, ал. 2 от цитираната по-горе наредба.
Изключението касае периодите, които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за:
- временна неработоспособност;
- бременност и раждане;
- отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст и;
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
и периодите на:
- временна неработоспособност;
- бременност и раждане;
- отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст и;
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
през които не са имали право на парично обезщетение.