Лого на адвокат Николай Пангев адвокат в Република България

Задържане на трудовата книжка

задържане на трудовата книжка

ЗАДЪРЖАНЕ НА ТРУДОВАТА КНИЖКА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ СПОРЕД РАЗЯСНЕНИЯТА ДАДЕНИ С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1 ОТ 02.12.2019 Г. НА ОСГК НА ВКС.

Задържане на трудовата книжка, след прекратяване на трудовото правоотношение, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните.[1]

Правната уредба на трудовата книжка се съдържа в чл. 347-350 от Кодекса на труда (КТ). В изпълнение на законовата делегация на чл. 356 от КТ, Министерският съвет приема Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТТС).[2]

Легалната дефиниция дадена в чл. 347 от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

Като официален удостоверителен документ от категорията на свидетелстващите, трудовата книжка удостоверява съществуването на определени юридически факти-възникването, съществуването, прекратяването на трудовото правоотношение и др.

Следователно, трудовата книжка има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея, установява авторството на издаването й, а удостоверените в нея факти се смятат за верни, отговарящи на действителното фактическо положение, което удостоверяват.

Доказателствената сила на трудовата книжка за удостоверяваните в нея факти обвързва съдилищата, другите държавни органи и длъжностни лица да зачитат и приемат за верни удостоверените в нея факти.[3]

Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение.

Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица.[4]

От казаното се вижда, че трудовата книжка е важен документ, който удостоверява факти, реализирали се в минало време, но имащи значение и за в бъдеще-натрупване на трудов стаж, обезщетение за безработица, пенсии и т.н.

Задържане на трудовата книжка от работодателя

Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Следователно, при прекратяване на трудовото правоотношение, за работодателя възникват две задължения-да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя.

Да предаде означава фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка.

За изпълнение на горепосочените две задължения на работодателя по императивен начин е определен срок-незабавно. Това означава веднага, бързо, без отлагане, т.е. в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

Задължението е носимо, а не търсимо. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това.

Незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя

Страните по трудовото правоотношение имат една спрямо друга задължения, неизпълнението на които от всяка от тях може да причини вреди на другата. От него възниква имуществената отговорност на неизправната страна.[5]

Неизпълнението на задължението на работодателя да предаде незабавно след прекратяването на трудовото правоотношение трудовата книжка на работника или служителя е основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Тази отговорност на работодателя към работника или служителя е заради причинените от работодателя вреди.

Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е определен в чл. 335, ал. 2 от КТ. Определянето на този момент е от особена важност, тъй като от него възникват последиците от прекратеното трудово правоотношение. От този момент започват да се изчисляват редица срокове, включително и този за изпълнение задълженията на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ.

Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.

Тогава за работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТТС.

Размер на обезщетението и ред за търсенето му

Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ, при наличие на следните четири предпоставки:

  1. прекратено трудово правоотношение;
  2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя;
  3. наличие на причинени вреди;
  4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

Дължимото от работодателя обезщетение е определено в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка.

Тези вреди са форфетерно (сумарно, глобално) определени в закона.[6] Това означава, че работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 от КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица.

Имуществената отговорност на работодателя за нарушаване на трудовите права на работника или служителя се осъществява по съдебен ред по пътя на осъдителното исково производство.

Тежестта за доказване на вредите е на работника или служителя. Той следва да установи, задържане на трудовата книжка и продължителността на времето на задържането й след прекратяването на трудовото правоотношение. Спорът е трудов, по смисъла на чл. 357 от КТ.

Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото друго не е предвидено в КТ. Следователно основната законова уредба на реда, по който се разглеждат трудовите спорове, е уредбата, която съдържа ГПК за разглеждане на гражданските дела, каквито са и делата за разглеждане на трудовите спорове от съдилищата.

Николай Пангев-адвокат

Източници:

[1] ТР №4 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №4/2005 г., т. 12.

[2] Обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби на НТТС, образецът на трудовата книжка ще се отпечата в Информационен бюлетин по труда-издание на Министерството на труда и социалната политика. Образецът на трудовата книжка е отпечатан в Информационния бюлетин по труда, бр. 11/12 от 1993 г.

[3] Мръчков, В. Трудово право девето преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2015, с. 319.

[4] ТР №1 от 02.12.2019 г. на ОСГК на Върховен касационен съд по т. д. №1/2019 г.

[5] Така вж. Мръчков, В. Цит. съч., с. 529.

[6] Пак там, с. 552.